A Broken and Contrite Heart God Will Not Despise/bg

From Gospel Translations

Псалмите: да мислиш и чувстваш така, както Бог иска, част 3

By John Piper

June 8, 2008

Псалм 51

За първия певец. Псалм на Давид, когато пророк Натан отиде при него, след като той беше влязъл при Витсавее. Смили се над мен, Боже, според милостта Си; според величието на милосърдието Си изличи престъпленията ми! 2 Измий ме съвършено от беззаконието ми и очисти ме от греха ми! 3 Защото аз признавам престъпленията си и грехът ми е винаги пред мен. 4 На Теб, само на Теб съгреших, и извърших това, което е зло в очите Ти - за да бъдеш оправдан, когато говориш, и безукорен, когато съдиш. 5 Ето, родих се в нечестие и в грях ме зачена майка ми. 6 Ето, Ти желаеш истина вътре в човека, и в тайното на сърцето ми ще ме научиш на мъдрост. 7 Очисти ме с исоп, и ще бъда чист; измий ме, и ще бъда по-бял от сняг! 8 Дай ми да чуя радост и веселие, за да ликуват костите, които си строшил. 9 Скрий лицето Си от греховете ми и изличи всичките ми беззакония! 10 Сътвори ми чисто сърце, Боже, и непоклатим дух обновявай вътре в мен! 11 Не ме отхвърляй от лицето Си и не отнемай Светия Си Дух от мен! 12 Върни ми радостта на спасението Си и ме поддържай с дух свободен. 13 Тогава ще науча отстъпници на Твоите пътища и грешници към Теб ще се обърнат. 14 Избави ме от вината за кръвта, о, Боже, Боже на спасението ми, и езикът ми с радост ще пее за Твоята правда. 15 Господи, отвори устните ми, и устата ми ще разгласят Твоята възхвала. 16 Защото не желаеш жертва, иначе бих принесъл; всеизгаряне не Ти е угодно. 17 Жертви, благоугодни на Бога, са дух съкрушен; съкрушено и разкаяно сърце, Боже, Ти няма да презреш. 18 Стори добро на Сион според благоволението Си, съгради стените на Ерусалим! 19 Тогава ще се наслаждаваш в жертви на правда, във всеизгаряния и приноси; тогава ще принасят юнци на олтара Ти.

Миналата седмица разгледахме Псалм 42 и прочетохме как да бъдем правилно обезкуражени. Днес ще се съсредоточим върху Псалм 51 и това как да бъдем правилно смазани от вината. Надявам се, че забелязвате общото правило. Това, което прави от един човек християнин, не е липсата в живота му на обезсърчение, на грях и на чувство за отчаяние. Най-важното за християнина е, че той има връзка с Христос, която определя мислите и чувствата му по отношение на обезсърчаването, греха и вината.

Правилно съкрушен от вината

Псалмите са били основната книга с песни на ранната Църква и са били предназначени от Бога да събудят, изразят и развият мислите и чувствата на учениците на Исус. От Псалмите се учим какво да мислим за отчаянието и вината и как да се чувстваме във времена на обезкуражаване и ужасна скръб и съжаление. Те ни показват как трябва да скърбим и да се отчайваме.

Моята молитва е да си изработите такъв навик за живот по примера на Псалмите и мисленето и чувствата ви да бъдат преобразени и да отговарят на Писанията.

Спиралата на греха на Давид, водеща надолу

Псалм 51 е от малкото псалми, за които може да се определи точно към кой исторически период принадлежат. Заглавието му е: „За първия певец. Псалм на Давид, когато пророк Натан отиде при него, след като той беше влязъл при Витсавее.” Добре е известно какво се случи с Витсавее. В 2 Царе 11:2-5 това е написано съвсем ясно:

„И една вечер Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царския дом, и от покрива видя една жена, която се къпеше; а жената бе много красива наглед. И Давид прати да разпитат за жената; и каза един: Не е ли това Витсавее, дъщерята на Елиам, жената на хета Урия? И Давид прати слуги да я вземат, и когато дойде при него, спа с нея…и тя се върна у дома си. А тя зачена и прати да известят на Давид, казвайки: Непразна съм.”

Той се опита да скрие греха си като повика Урия да се върне в къщи от война за да легне с жена си и да помисли, че бебето е негово. Урия обаче беше толкова честен, че не искаше да влезе при жена си докато другарите му бяха в битката. Тогава Давид заповяда Урия да бъде убит във войната за да може бързо да се ожени за Витсавее и да прикрие греха си.

Глава 11 на книгата 2 Царе завършва с едно от най-омаловажаваните изречения в Библията: „Но делото, което Давид бе сторил, беше зло пред Господа.” (2 Царе 11:27б). Бог изпрати пророк Натан при Давид с една притча, за да го подлъже сам да произнесе присъдата си. Натан му каза: „Ти си този човек!” После го попита: „Защо презря ти словото на Бога и извърши зло пред очите Му?” Давид се пречупи и се изповяда: „Съгреших пред Господа.” Учудващо, Натан каза: „И Господ отстрани греха ти; няма да умреш. Но понеже чрез това дело ти си дал голям повод на Господните врагове да хулят, затова детето, което ти се е родило, непременно ще умре.” (2 Царе 12:7-15)

„И Господ отстрани греха ти”

Това беше нечувано. Витсавее беше изнасилена. Детето щеше да умре. А Натан каза: „Господ отстрани греха ти.” Просто така? Давид извърши прелюбодейство. Заповяда да бъде извършено убийство. Той „презря словото на Бога.” „Подигра се на Бога.” И Господ „отстрани греха му.” (2 Царе 12:13) Що за праведен съдия е Бог? Никой просто така не пренебрегва изнасилването, убийството и лъжата. Справедливите съдии не правят така. Миналата седмица споделях евангелието с четирима младежи на улицата и нищо от това, което казах, не можа да ги убеди, че блудството с дете може да бъде простено.

Тяхното неверие отеква в мен. Аз също бих бил оскърбен от поведението на Бог в този случай – с изключение на едно нещо. Апостол Павел споделя моето оскърбление и обяснява как Бог може да бъде едновременно справедлив и да оправдава убийците, изнасилвачите, лъжците и дори блудстващите с деца.

Нечуваното Божие „опрощаване”

Ето какво казва Павел в Римляни 3:25, 26. Това е едно от най-важните изречения в Библията за да можем да разберем по какъв начин Исус е свързан с псалмите и като цяло със Стария Завет

„Когото Бог постави за умилостивяване чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори, за да покаже правдата Си в опрощаване на греховете, извършени по-напред (точно това е казано и в 2 Царе 12:13 – Бог е простил греха на Давид), когато Бог дълго търпеше, за да покаже, казвам, правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исус.”

С други думи, огорчението, което изпитваме когато Бог, както изглежда, просто прощава греха на Давид, би било правилно, ако Бог само замиташе греха му под килима. Той не прави това. От времето, в което живее Давид, Бог вижда през вековете смъртта на Сина Си Исус Христос, Който ще умре вместо него, и така вярата на Давид в Божията милост и в бъдещото изкупление обединява Давид и Христос. В Божия всезнаещ ум греховете на Давид са счетени за Христови, Христовата праведност е прехвърлена върху Давид и Бог справедливо прощава греха на Давид. Смъртта на Божия Син е достатъчно жестока; Божията слава, която произтича от нея е достатъчно велика и Бог има право когато прощава лъжата, прелюбодейството и убийството, извършени от Давид.

Ежедневната прошка, която ни е определена

Ето истината за това как Давид получи прошка и бе обявен за невинен в Божието присъствие. Това, което е описано в псалм 51 обаче са мислите и чувствата на Давид когато се остави на Божията милост. Някой може да каже, че християните след смъртта на Исус не се молят и не се изповядват но този начин. Те не би трябвало да мислят и да се чувстват така. Аз не мисля, че това е вярно.

Един път завинаги Исус чрез живота и смъртта Си придоби за нас прошка и ни осигури праведност. Нищо не можем да прибавим към това, което Той откупи или с което ни снабди. Единствено чрез вяра можем да да имаме дял в тази прошка и праведност. Поради Божията святост и заради злината на греха, ни е разрешено да си присвоим и да използваме чрез молитва всеки ден това, което Той купи за нас. „…дай ни ежедневния хляб; и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници” (Матей 6:11,12). Ежедневно искаме хляб, тъй като ни е обещал да посреща всяка нужда; ежедневно се молим за придобитата за нас прошка, защото тя ни е осигурена напълно от смъртта на Исус.

Как Давид откликва на своя грях

Псалм 51 е начинът, по който Божиите хора усещат и мислят за грозотата на собствения си грях. Той ни показва правилния начин да бъдем съкрушени. Ще се опитам да ви покажа четири неща, които Давид направи в отговор на изобличението си.

1. Той се обърна към Бога

Първо, той се обърна към единствената си надежда – Божията милост и любов. Стих 1: „Смили се над мене, Боже, според милостта Си; според множеството на милосърдните Си дела изличи беззаконията ми.” Три пъти „смили се” „според трайната Си любов” и „според изобилната Си милост.” Същото Бог обеща в Изход 34:6,7а: „Господ, Господ, Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив, многомилостив и верен, Който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява виновния”

Давид знае, че има виновни хора, на които няма да бъде простено. Има и виновни, които по някакъв тайнствен начин чрез действието на изкуплението няма да бъдат смятани за виновни, а ще им бъде простено. Псалм 51 е неговия начин да разчита на тази тайна милост.

Ние знаем повече от Давид за тайната на това изкупление. Ние познаваме Исус. Но ние разчитаме на милостта по същия начин, по който разчиташе и той. Първото нещо, което направи, беше да се обърне безпомощен към милостта и любовта на Бога. Днес това означава да се обърнеш безпомощен към Христос.

2. Той се помоли да бъде изчистен

Второ, той се помоли да бъде изчистен от греха си. Стих 2: „Измий ме съвършено от беззаконието ми. И очисти ме от греха ми.” Стих 7: „Поръси ме с исоп и ще бъда чист; измий ме и ще стана по-бял от сняг.” Исопът беше клонка, която свещениците използваха за да поръсят с кръв къща, в която имаше някаква болест и така я обявяваха за изчистена (Левит 14:51). Давид викна към Господ като към най-важния свещеник, който би могъл да му прости и да го обяви чист от греха му.

Необходимо е християните да искат това от Бога, да Го молят за това (1 Йоан 1:7-9). Христос откупи за нас Божията прошка. Той плати пълната й цена.Това разбира се не замества нашето задължение да искаме прошка и изчистване. То само е основание за нашата молитва и изпълнението й. Това е причината да вярваме, че отговорът ще бъде положителен. Първо, Давид потърси безпомощен Божията милост; второ, той се моли в милостта Си Бог да му прости и да го изчисти.

3. Той изповядва сериозността на греха си

Трето, Давид изповяда по най-малко пет начина, че грехът му е изключително сериозен.

3.1. Той каза, че грехът, който е извършил, не излиза от ума му. Той е запазен завинаги в съзнанието му; постоянно преминава като на лента, която не може да спре.

3.2. Давид казва, че основният, най-значимият му грях е, че е съгрешил срещу Бога. Натан казва на Давид, че се е подиграл на Бога и е презрял словото Му. В стих 4 Давид казва: „Само срещу Теб съгреших, Боже, извърших грях и сторих това, което е зло в очите Ти.” Това не означава, че Витсавее , Урия и бебето не бяха наранени. Означава, че грехът е грях, защото е насочен срещу Бога. Да нараниш човек е лошо; дори е ужасно лошо. Но не това е ужаса на греха. Той е атака срещу Бога – подценяване и пренебрегване на Бога. Давид призна това със забележителни думи: „Само срещу Теб съгреших.”

3.3. Давид защити Бога, а не себе си. Той не се самооправда. Не се защити, не избяга. Стих 4: „…за да бъдеш оправдан в думите Си и безукорен когато съдиш.” Бог е „оправдан”. Бог е безукорен. Бог няма да бъде виновен, ако хвърли Давид в ада. В основата си това е покаяние, съсредоточено в Бога. Това е начина, по който мислят и се чувстват спасените хора. Бог ще бъде прав да ме осъди. Това, че аз все още дишам е очевидна милост. Това, че ми е простено, явно е милост, купена с кръв. Давид не защитава себе си, а Божията праведност.

3.4. Давид усилва вината си, привличайки внимание към вродената си поквареност. Стих 5: „Ето, родих се в нечестие и в грях ме зачена майка ми.” Някои хора използват вродената или наследствената си греховност за да омаловажат собствения си грях. Давид прави точно обратното. За него фактът, че е извършил прелюбодейство, убийство и че е излъгал, е израз на нещо по-лошо: той по природа е такъв. Ако Бог не го спаси, той ще върши още повече зло.

3.5. Давид признава, че е съгрешил не външно, срещу закона, а срещу Божията милостива светлина в сърцето си. Стих 6: „Ето ти желаеш истина вътре в човека и в тайното на сърцето ми ще ме научиш на мъдрост.” Бог е бил негов учител. Бог му е дал мъдрост и Давид е направил толкова мъдри неща. Изведнъж грехът взема надмощие и за Давид няма нищо по- лошо от това. „Бях благословен с толкова с толкова знание и мъдрост. О, колко дълбока трябва да е моята поквара, за да съгреша срещу такава голяма светлина.”

Ето, по тези пет начина Давид се присъедини към пророк Натан и Бога в осъждането на греха си и изповяда дълбочината на покварата си.

4. Той умоляваше за обновление

Накрая, след като безпомощен се обърна към Божията милост, помоли се за прошка и изчистване, изповяда дълбочината и големината на греха и покварата си, Давид помоли за нещо повече от прошка. Той се помоли за обновяване. Той се посвети горещо на това да бъде променен от Бога.

Той изля сърцето си, желаейки тази промяна, най-малко по 6 начина. Искам само да привлека вниманието ви към тях. Главното в тях е: Хората, на които е простено, са се предали за да бъдат променени от Бога. Прелюбодеецът, убиецът, лъжецът, педофилът мразят това, което са били и обръщат твърдо лицето си за да бъдат променени от Бога.

4.1. Той се помоли Бог да потвърди, че е избран. Стих 11: „Не ме отхвърляй от присъствието Си и не оттегляй Духа Си от мен.” Знам, някои ще кажат, че християните, които са избрани и имат сигурност във върховната Божия милост, няма нужда да се молят по този начин, защото се подразбира, че не могат да загубят спасението си. Аз не мисля така. Когато Давид или аз се молим: „Не ме отхвърляй и не отнемай Духа Си.”, ние имаме предвид: Не се отнасяй с мен като с някой, който не е избран. Не ме оставяй да се чувствам като някой от тези, описани в Евреи глава 6, които само са опитали от Святия Дух. Не ме оставяй да отпадна като ми дадеш да разбера, че само съм бил привлечен от Духа, а не държан от Него. Потвърди ми, о Боже, че съм твое дете и никога няма да отпадна.

4.2. Той се помоли за ново сърце и нов дух, които да бъдат непоколебими и праведни. „Създай в мен чисто сърце, о Боже, и обнови праведен (прав, почтен) дух в мене.” (Псалм 51:10) „Праведен дух” тук означава установен, твърд, непоколебим дух. Той иска да се сложи край на тази несигурност, която току-що е изживял.

4.3. Той се помоли за радостта от Божието спасение и за дух, който радостно желае да следва словото на Бога и, вместо да използва хората, да бъде щедър с тях. Стих 8: „Дай ми да чуя радост и веселие, за да ликуват костите, които си строшил.” Стих 12: „Върни ми радостта на спасението Си и ме поддържай с дух свободен.”

Не е ли удивително, че в този псалм Давид не се моли да му бъде простено сексуално престъпление? Всичко започна със секс, който доведе до измама и до убийство, не беше ли така? Не мисля. Зигмунд Фройд може да си мисли, че всичките ни проблеми започват със секс. Обаче Давид (когато говори за Бога) не вижда нещата по този начин.

Сексуалният грях: симптом, а не болест

Защо не моли Бога за сексуално въздържание? Защо не моли за мъже, които да го държат отговорен за това? Защо не моли да пази очите му от съблазън и ума му свободен от мисли за секс? Защото знае, че сексуалния грях е симптом, а не заболяване. Хората вършат такъв грях тъй като нямат пълна радост в Христос.Те нямат решителен, здрав и утвърден дух. Те се колебаят. Те се подлъгват и се предават, защото Бог няма необходимото място в чувствата и мислите им.

Давид знаеше, че това се отнася за него. За нас също е вярно. По начина, по който се молеше Давид, той ни показа коя е истинската нужда на тези, които вършат сексуален грях. В този псалм дори не се споменава за секс. Вместо това: „Дай ми да чуя радост и веселие, за да ликуват костите, които си строшил…Върни ми радостта на спасението Си и ме поддържай с дух свободен.” За нас това е дълбока мъдрост.

4.4. Той иска Бог да му даде радостта Си докато го преизпълни с хваление. Стих 15: „О, Боже, отвори устните и устата ми за да разгласят Твоята възхвала.” Хвалението е това, до което радостта от Бога ни довежда когато са премахнати пречките от пътя ни. Той моли точно за това: О, Боже, победи в живота ми всичко, което поддържа сърцето ми нечувствително и устата ми затворена когато трябва да Те хваля. Направи радостта ми неудържима.

4.5. Той моли резултатът от всичко това да е живот на действително благовестие. Стих 13: „Тогава ще науча отстъпници на Твоите пътища и грешници към Теб ще се обърнат.” За Давид не е достатъчно да получи прошка, да бъде изчистен, да бъде избран и да има праведен дух. Не е доволен да се радва в Бога сам. Няма да бъде доволен докато неговият пречупен и смирен живот не послужи за изцеление на други. „Тогава ще науча отстъпници на Твоите пътища и грешници към Теб ще се обърнат.”

4.6. Това ни води до последната точка. Във всичко това Давид е открил, че Бог го е сразил с любов (Стих 8) и че смазаното и разкаяно сърце е белег на всички Божии деца. Стих 17: „Жертви благоугодни на Бога са дух съкрушен; съкрушено и разкаяно сърце, Боже, Ти няма да презреш.”

Съкрушена от скръб радост

Тя е основополагаща за всичко. Да бъдеш християнин означава да бъдеш съкрушен и каещ се. Не правете грешката да мислите, че сте надраснали това в живота си. С това е белязан животът на щастливите Божии деца до последния им ден. Ние се движим смазани и каещи се през целия път до дома, освен в случаите, когато грехът взема високомерно надмощие. Да бъдеш съкрушен и разкайващ се не противоречи на радостта, възхвалата и свидетелството. Това е благоуханието на християнската радост, хваление и свидетелство. Завършвам с думите на Джонатан Едуардс, който казва това по-добре от мен.

Сладко ухание за Христос са всички милостиви състояния (нашите чувства, усещания), които са в резултат на съкрушена от скръб любов. Смирената, съкрушена от скръб любов към Бога или към хората е истинската християнска любов. Желанията на светиите, независимо колко са настойчиви, са смирени: надеждата им е смирена надежда; радостта им, дори когато е неизразима и изпълнена със слава, е смирена, съкрушена от скръб радост… (“Religious Affections”, New Haven: Yale University Press, 1959; на български „Трактат за религиозните чувства”)

Амин.